Sugar Sucks?

 

“Want a Coke?” Abra asked. “Sugar solves lots of problems, that’s what I think.” 
― Stephen King, Doctor Sleep

Когато Сара Уилсън ( автор на няколко бестселъри в Амазон и Ню Йорк Таймс, сертифициран IIN Health Coach и основател на един от най-известните уелнес сайтове в Австралия IQuitSugar.com,) написа стряскащото Sugar Sucks, тези две думи веднага привлякоха вниманието ми. И въпреки че по това време аз си хапвах с огромно удоволствие профитероли, макарони и други сладки изкушения из парижките сладкарници, някакво вътрешно гласче все ми нашепваше, че има нещо доста дяволито в така любимата на всички ни захар. Бях забелязала например, че когато прекалявам с нея, това веднага си проличава на кожата на лицето ми. Бях и наясно, че зад всяко посещение в зъболекарския кабинет стоят не малкото количеството бонбони, които съм изяла като дете.

"Every once in awhile, a girl has to indulge herself."

- Sarah Jessica Parker

А не толкова сладката истина е, че захарта е буквално навсякъде. Понякога дори без да подозираме, ние консумираме огромни количества от нея, често смятайки, че се храним супер здравословно. Спомняте ли Джейми Оливър с количката захар по време на един Ted Talk? Количеството захар, която едно дете изяжда в продължение на 5 години и то само и единствено от подсладените млека. Една пълна количка! Ами тортите, сладкишите, близалките, кексчетата, сокчетата? Не е никак малко. На вас оставям да си представите.

Why sugar sucks?

Захарта  новата мазнина. Захарта и килограмите.

До неотдавна (особено в САЩ) се считаше, че мазнините са лошите момчета, които ни разболяват и ни карат да пълнеем. Днес имаме съвсем друга гледна точка. Те се оказват добрите, а захарта – лошата. Тя ни кара да пълнеем и да се разболяваме, така смятат специалистите.

Когато консумираме сладко, ние получаваме първоначален изблик на енергия. Познато ви е, нали? Захарта бързо нахлува в кръвта ни. Зашеметено от този удар, тялото ни веднага се впряга да я обработи. На помощ идва инсулинът, който е пептиден хормон (т.е. той е белтък). Произвежда се в част от панкреаса, наречена Лангерхансови острови. Ако сме здрави, получаваме правилното количество инсулин и в точното време, за да се поддържа нормално ниво на кръвната ни захар. Инсулинът има много функции, но една от тях е да кара клетките, конкретно мускулните и мастните, да използват глюкозата в кръвта. На повърхността на клетките се намират инсулинови рецептори. Образно казано те са като ключалки, които се отварят с ключа инсулин, за да навлезе кръвната глюкоза в клетката. По този начин инсулинът контролира нивото на захарта в кръвта.

Какво точно се случва, когато прекалим със сладките?

Когато приемаме големи количества въглехидрати (особено прости въглехидрати), се увеличава и вероятността от появата на метаболитен синдром и диабет, твърдят специалистите. Кръвната ни захар рязко нараства. Панкреасът реагира с производство на голямо количество инсулин, който, както вече знаем, кара клетките ни да усвоят тази захар. С всяко покачване на инсулина обаче, инсулиновите рецептори привикват и започват да губят своята чувствителност.

Освен това инсулинът нарежда на нашата система да съхрани неизползваната глюкоза в определени клетки, особено чернодробни, мускулни и други, така че те да могат да я използват като енергия. Но ако тази излишна енергия, не се използва, тя все пак трябва да отиде някъде. Обикновено се съхранява в мастните клетки, наречени адипоцити. Но ако прекаляваме със сладкото, тя отива и на други места, където въобще не би трябвало да бъде. И така прекомерното консумиране на добавена захар и рафинираните храни би могло да ни накара да качим някой друг килограм.

Захарта и настроението. Брейнфог — когато мозъкът ни е в мъгла.

Често свързваме захарта с доброто настроение. Само си спомнете удоволствието, което изпитахте последния път, когато разчупихте сладкото суфле. О, да! И аз харесвам този десерт. Обичам контрастите в него. Но знаете ли, че прекаляването с този тип изкушения, всъщност би могло да причини вместо щастие, състояния като депресия и тревожност.

Това се дължи на внезапните върхове и спадове на нивата на кръвната захар, които могат да доведат до симптоми като раздразнителност, промени в настроението, мозъчна мъгла и умора.

Храните, богати на захар и прости въглехидрати влияят и върху невротрансмитерите, които ни помагат да запазим настроението си добро и стабилно. Консумирането на захар стимулира освобождаването на невротрансмитера серотонин, който повишава нашето настроение. Но този ефект е краткотраен и донякъде напомня на временната еуфория, която предизвикват наркотиците. Постоянното свръхактивиране на тези пътища на серотонина не са никак полезни. Това би могла да бъде една от причините за появата на депресия, смята д-р Датис Каразян, експерт по функционалната медицина и автор на бестеселъра "Защо мозъкът ми не работи?".

Глюкозата захранва мозъка; възпалението го уврежда.

Глюкозата е източник на гориво за мозъка. Стабилната кръвна захар е от жизненоважно значение за здравословната балансирана мозъчна химия, и за предотвратяването на невродегенерацията. Когато кръвната захар е прекалено ниска, до мозъка не достига достатъчно количество глюкоза. Ето защо хората с ниска кръвна захар лесно стават раздразнителни и понякога дори треперят, ако не са се нахранили. Мозъците им не получават достатъчно гориво. Според д-р Каразян, балансът на кръвната захар е един от най-важните фактори, които трябва да се вземат предвид, когато се работи за подобряване на мозъчната функция. Хора, които имат проблеми с кръвната захар често страдат от депресия, поради възпалителната каскада, вследствие на резките промени на нивата на кръвната захар. Счита се дори, че хроничният дисбаланс на кръвната захар и възпалителните процеси, които той причинява играе важна роля в развитието на деменция и болестта на Алцхаймер. Дори някои специалисти наричат алцхаймера "диабет тип 3", когато болестта на Алцхаймер е предизвикана от инсулинова резистентност в мозъка.

Захарта и микробиома.

Захарта е един от враговете на чревната микрофлора.

Прекаляването със сладко може да дисбалансира и микробиома ни (най-общо казано бактериите, които живеят в храносмилателния ни тракт). Този дисбаланс оказва негативно влияние и върху имунната ни система, тъй като имунитета и червата ни са тясно свързани. Чревна микрофлора, хранена главно с рафинирани продукти е свързана и с други възпалителни заболявания, като болестта на Крон и синдрома на раздразненото черво. Също така голяма част от серотонина, който често е наричан хормон на щастието, се намира именно в червата ни.

Фактите говорят, а и науката също не се съмнява по доста въпроси, свързани със захарта. И докато Сара Уилсън държи под контрол Хашимотото, отричайки се от някои сладки изкушения, захарта се оказва виновникът за намалък брой заболявания. Свръхконсумацията на захар е често свързвана със сърдечни заболявания, рак, деменция, диабет тип 2, депресия, акне, дори безплодие, импотентност и други.

Истории в пресата за това, че Орео са по-пристрастяващи от кокаина, може да са преувеличени, но и не бива да приемаме с лекота влиянието на добавената захар, която ни примамва отново и отново, за да ни ограбва от здравето
— д-р Алън Грийн

Пристрастени ли сме?

Пробвали ли сте да спрете напълно захарта за една седмица или да отнемете поничката на някой, който постоянно задоволява глада си с нея? Не е лесно. Дори се минава през период, силно наподобяващ абстиненция. Минала съм по този път и знам. Не е лесно!

Когато консумираме захар, както и при всяка друга храна, вкусовите рецепторите на езика се активират. Оттам се изпращат сигнали към главния мозъка. Захарта активира системата за възнаграждаване в мозъка и започва освобождаване на хормони, като например хормона допамин. Активираният вече център на удоволствието нашепва "Ммм, да!" Този център се активира не само от храна. Например запознанство, секс, наркотици, това са само част от преживяванията, които го активират. Звучи добре, нали? Но превъзбуждането му води до негативни последствия, като загуба на контрол, ненаситност, и нарушена глюкозна толерантност. Настъпва дисбаланс.

Допаминът е невротрансмитер, който е ключова част от "схемата за възнаграждение", свързана именно с пристрастяването. Когато определено поведение причинява излишно освобождаване на допамин, ние се чувстваме прекрасно и искаме да повторим това "high" чувство. Повтаряйки, мозъкът ни се адаптира и освобождава по-малко допамин. Единственият начин да се почувстваме отново "high" както преди е да повторим поведението и то в нарастващи количества и честота.

Някои учени дори считат, че захарта е осем пъти по-пристрастяваща от кокаина. Ауч! Изследване, публикувано неотдавна в британския вестник "Спортна медицина" твърди, че пристрастените към захар изпитват същите промени в поведението и химията на мозъка като тези, които са пристрастени към наркотиците.

В друго проучване учени от Харвард установяват, че млечният шейк с високо съдържание на захар не само повлияява нивата на кръвната захар и инсулина, но предизвиква и сериозни промени в мозъка.

Твърдението, че  захарта е по-пристрастяваща от кокаина предизвиква доста спорове и разногласия. Разбира се, съществува и другата гледна точка — някои учени считат, че всичко това е твърде неточно и преувеличено. 

Захарта и преждевременното остаряване.

Това вероятно не е голяма изнененада, но захарта е вредна и за кожата. Често свързваме нейната консумация с появата на пъпки, но по-малко известно е, че тя кара кожата ни да старее.

Бръчките, дълбоките линии и увисналата кожа са частичен страничен продукт от процеса, познат като гликация.

Гликация?

Когато се храним, приетите въглехидрати в организма ни се разграждат до глюкоза. Както знаем, тя има различни функции в нашето тяло. Доттук добре, но с напредването на възрастта и когато често прекаляваме със захарта и храните с висок гликемичен индекс, глюкозата се свързва с протеините и мазнините по необичаен начин, произвеждайки вредни молекули, наречени AGE или “advanced glycation endproducts” Този процес се нарича "гликация". AGEs молекулите правят точно това — състаряват ни. Tе са в сърцето на процеса на стареене, от кожата до мозъка. И дори някои учени смятат, че те са отговорни не само за бръчките, но и за сърдечните заболявания, рак, диабет, загубата на памет, свързани с възрастта, и дори болестта на Алцхаймер. Ключът, пак напомням — кръвната захар.

Захарта е природен враг на колагена.

Захарта и други високо-гликемични въглехидрати, като хляб, нишесте, картофи, тестени изделия, десерти и всякакви подсладени газирани напитки, бързо се превръщат в глюкоза в кръвта. А нататък вече знаем механизма.

Финални мисли. Балансът.

Ето я сделката:

Може би захарта е вид наркотик, който ни дава мигновенно удоволствие, а после ни кара да искаме още и още от нея. Възможно е тя да е най-достъпната, позволена и широко разпостранена дрога. Вероятно пак тя е тази, която ни разболява и ни кара да се чувстваме депресирани. Сигурно тя е тази, която ни кара да пълнеем и да остаряваме преждевременно. И все пак.

Вярвам, че е добре да знаем и да се замислим какво се случва в нашето тяло, когато предозираме с нея. И най-вече какво се случва с децата ни, които постоянно консумират десертчета в шарени опаковки с ударни дози захар…

Sola dosis facit venenum
— Paracelsus

И все пак. Вярвам, че ако сме здрави, може да си хапнем нещо сладко. Както Парацелз някога е казал "Не трови отровата, а дозата." Ключът е в дозата. И в баланса. Ключът е в Статера.


Използвани източници:

https://www.ted.com/talks/jamie_oliver?language=en#t-809231

https://www.ted.com/talks/nicole_avena_how_sugar_affects_the_brain?language=en

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3212857/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4822166/

https://drknews.com/stabilizing-low-blood-sugar-key-many-autoimmune-inflammatory-brain-based-disorders/

http://neuro.hms.harvard.edu/harvard-mahoney-neuroscience-institute/brain-newsletter/and-brain-series/sugar-and-brain