Сини Зони – горещите точки на дълголетието

Eat your vegetables, have a positive outlook, be kind to people, and smile.
— Dan Buettner, The Blue Zones

Чували ли сте за човека, който забравил да умре? Да, забравил. А трябвало или поне така му казали. През 1943 г. гръцкият военен ветеран Стаматис Мораит се преместил да живее в Съединените щати, след като бил ранен във войната. Един ден през 1976 г. му била поставена тежката диагноза рак на белите дробове и не повече от 9 месеца живот. Потвърденa била от няколко лекари. Стаматис отказал агресивното лечение, което му предложили, и решил да се прибере в родината си. Погребението в САЩ щяло да струва прекалено скъпо на съпругата му Елпиники, а и в родината си щял да бъде погребан със своите предци в гробище, засенчено от дъбове, край Егейско море.

Така Мораити и Елпиники решили да се върнат при техните възрастните родители, в малка бяла къщичка със стъпаловидни лозя близо до Евдилос, в северната част на Икария. 

Отначало Стаматис прекарвал дните в леглото си, а майка му и съпругата му се грижели за него. Постепенно той се свързал отново с вярата. Започнал да ходи всяка недела в малък гръцки православен параклис на един хълм, където дядо му някога бил служил като свещеник. 

Когато приятелите му от детството разбрали за неговото завръщане, започнали да го посещават всеки следобед, без пропуск. Разговаряли с него часове наред, а разговорите им винаги били придружени от бутилка органично вино, местно производство. 

През следващите месеци започнало да се случва нещо странно. Стаматис се почувствал по-силен. Един ден засадил няколко зеленчука в градината. Дори и не смятал, че ще доживее да види реколтата. Просто се наслаждавал на слънцето и на морския бриз, мислейки, че съпругата му Елпиники ще се погрижи за реколтата. Шест месеца по-късно Моратит обаче не умрял. Вместо това, той се радвал на градината, заедно с Елпиники, и дори започнал да възобновява семейното лозе. 

Така заживял в идеален баланс между работа и почивка. Работел до обед на лозето. След като обядвал, задължително последвала и дълга дрямка. Вечер често посещавал местната кръчма, където играел домино, понякога до полунощ. Минали години. Неговото здраве продължило да се подобрява. Разширил къщата като добавил няколко стаи, за да могат и децата му да го посещават. Лозето било напълно възобновено и всяка година от него излизали немалко литри вино. Така Стаматис почти забравил да умре. Е да, той все пак си отишъл от този свят през февруари 2013 на 102 години, но спокойно и без рак. Той никога не отишъл на химиотерапия, отказал да пие лекарства и дори не потърсил алтернативна терапия. Всичко, което Стаматис Мораити направил е да се премести в неговата родна Икария.

54161278.JPG

HARA HACHI BU

Защо ви разказвам всичко това? 

От години се интересувам от всичко свързано със здравето. Някак винаги съм търсела и продължавам да търся ключа към доброто здраве и живот без болести, и без шепи лекарства. И освен, че се записах да уча нутриционистика, не спирам и да наблюдавам примерите. Примери на хора в по-напреднала възраст, които изглеждат и се чувстват отлично. За един такъв пример чух по време на обучението ми към IIN (Института за интегративна нутриционистика). В една от лекциите самият Дан Бютнер ни разказа за сините зони. 

Къде живеят столетниците?

За да отговорят на този въпрос Дан Бютнер обединява екипи от National Geographic, за да намерят най-здравите и най-дълго живеещите хора в света. Намират 5 такива места. Ограждат ги в син цвят на картата. Сините Зони.

1.    Регионът Барбагия в Сардиния

2.    Икария, Гърция

3.    Полуостров Никоя, Коста Рика

4.    Адвентистите от Лома Линда, Калифорния

5.    Окинава, Япония

Защо тези хора живеят толкова дълго и то в добро здраве?

Според едно проучване колко дълго живеем зависи само до 20-30 % от нашите гени. Тогава кои са другите фактори, които определят възрастта, до която ще доживеем? Дан и екипи от медицински изследователи, антрополози, демографи, епидемиолози откриват няколко, основани на доказателства, общи знаменатели сред тези места. 

1.    Естествено движение. Дълголетниците не блъскат до припадък във фитнес залите, нито пък се състезават в маратони, но движението все пак е неизменна част от техния живота. Те живеят в среда, която непрекъснато ги принуждава да се движат, без дори да мислят за това. Обикновено те имат къщи и градини, за които трябва да се грижат и то без да използват модерни удобства.

1_qNNzYd3SE1Z09d_IaJOdGA.jpeg

2.  Да изживееш своя икигай.  Окинавците го наричат “ikigai”, а никоянците – ”plan de vida”. „Ики“ – живот и „гай“ – ценност.  Можем да го преведем като „причината да бъдеш“ или това, което те кара да станеш от леглото всяка сутрин. Икигай е пресечната точка между това, което обичаш; това, от което се нуждае светът; това, за което ти плащат; и това, в което си добър. С други думи – там, където се срещат твоята страст, професия, мисия и призвание. Може да се каже, че това е да намериш призванието си и да обичаш това, което правиш.

3.    Downshift или забавяне на темпото. Дори хората в сините зони изпитват известна доза стрес. Както знаем стресът вреди на здравето. Той би могъл да причини хронично възпаление в нашия организъм, а то е свързани с доста от болестите, от които страдат по-възрастните хора (и не само те).

4.    Wine @ 5 Всички от сините зони (без Адвентистите) употребяват редовно алкохол. Малко шокиращо, нали? Не, те не се напиват до припадък през уикендите. Да, говорим за умерени количества алкохол. 1-2 чаши вино местно производство. Спомняте ли си Стаматис Мораит? 

5.    Принадлежност. Оказва се, че между всички столетници има нещо общо и то е доста интересно. Всички те принадлежат към общност, често религиозна. 

6.    Първо любимите хора. Хората в сините зони поставят семейството си на първо място. Често те споделят живота си с един човек. Инвестират много грижи и време в децата си. Възрастните родители също са винаги наблизо. Сплотеността добавя още няколко години към продължителността на човешкия живот. Предполагам, че това до голяма степен е свързано с чувството за спокойствие и сигурност, което изпитваме, когато знаем, че има кой да се погрижи за нас. И то близък човек.

7.    Right Tribe. Оказва се, че лошите навици като пушене, хранене с junk food, дори депресията са заразни. Столетниците някак инстинктивно знаят това.  Те или се раждат, или избират да бъдат в социални кръгове, които държат на здравословните навици. Окинавците дори създават т. нар. „moais“ – групи от по 5 приятели, които се подкрепят за цял живот.

8.    Правилото 80% „Hara hachi bu“ – 2500 годишната мантра, оставена от Конфуций напомня на Окинавците кога точно да спрат да се хранят, а именно, когато стомахът им е пълен не на 100, а на 80 %. Тези 20%, които остават са от голямо значение. Твърди се, че доброто тегло се поддържа, когато хапваме по-малки порции и не преяждаме. Сигурно ви звучи познато и от т.нар. френски парадокс. Столетниците от сините зони отлично знаят и спазват правилото 80%. Най-малкото количество храна за деня се изяжда в късния следобед или рано вечерта.

9.    Хранене предимно с растителна храна. За мен, разбира се, начинът, по който се хранят в сините зони е много интересен, но на него ще посветя един отделен блог пост. Това, което ще спомена сега е, че тези хора се хранят предимно с растителна храна. Бобовите са на почит, а месо се хапва рядко, средно около 5 пъти в месеца. И както вече споменахме порциите са малки.

8899413_orig.jpg

Бях доста разочарована, когато разбрах, че столетниците в България не са никак много, а Родопските столетници, от които някога се е интересувал Нобеловият лауреат за физиология и медицина Иля Мечников, вече почти не съществуват. Когато обаче научих за съществуването на места, където хората живеят дълго и то в добро здраве, някак веднага исках да разкажа на всички за тях. По това време нямах блог, но ето, че моментът дойде. Примерите, вярвам, са най-голямото доказателство, понякога по-силно дори от науката. Щом някъде по света има хора, които могат да постигнат здраве и дълголетие, защо да не можем и ние да го постигнем? И да не забравяме, че не само храната е важна, както показват уроците на сините зони…


Използавани източници:

https://www.bluezones.com/

https://www.scientificamerican.com/article/genetic-factors-associated-with-increased-longevity-identified/